Хубав град e Варна, хубав и древен. Всички знаем поне донякъде историята му. В 6 век преди новата ера гръцки колонисти основават Одесос. Оттогава започва историята на "морската столица". Градът ни винаги е бил стопански и морски център - кога по-значим, кога не чак толкова. По тези земи няколко века след първите колонисти е властвал Лизимах - генерал на Aлександър Велики. След Христа римляните построяват едни от най-големите римски терми в Европа. В банята всеки ден ходели гражданите на Одесос - не само да се къпят, а и да дискутират с часове - няма значение дали ще е цената на рибата, снощното представление в амфитеатъра или някое спортно събитие. Факт е, че в Одесос кипял живот. Преди толкова много време може да се каже, че имало вече гражданско общество.

По време на българските царства градът преминавал от ръцете на византийците в наши ръце и обратно. И така - няколко-стотин години. После, по турско време Варна запазила значението си на важно пристанище. Факт е също, че непосредствено преди Освобождението в града нямало много българи. В първите години на Свободна България обаче Варна бързо се развила - заприиждали българи от цяла днешна България, а също така и от все още поробените Македония и Тракия. По това време чехът Антон Новак става главен виновник за създаването на Морската градина, с която толкова се гордеем (същата градина, която модерната човешка измет - "елита на България" - затрива полека лека). Сънародниците на Новак - братята Шкорпил правят сериозни археологически открития. Във Варна постепенно започнало да се възражда гражданското общество - този път нашо си такова - българско. Това станало някъде в края на 19 век - преди повече от сто години.

Всеки варненец знае - в началото на 20 век се създават и първите футболни дружества - едни от първите в страната. Знаем за успехите им - Варна може да се гордее с пълно право от 5-те шампионски титли по царско време. По времето на комунизма много неща се променят, но има и много които се запазват. Варна има и спортни успехи - двата футболни клуба къде успешно, къде не пазят името си на едни от първите и славни български клубове. Обществото се променя под натиска на новата власт, но клубовете се запазват.

Дойде 1989 и комунизмът си отиде. Всички вярвахме, че това ще е само за добро - възможности за по-добър живот и повече отвореност към света. С две думи - повече свобода. Двадесет години след 1989 можем свободно да кажем, че варненското общество (по скоро останките от това което е създадено преди повече от 100 години) е мъртво. На обществото на такъв град с мнoгoвековна история на която мнозина могат да завидят му отива едно прилично погребение. Не дочакахме светло бъдеще, а допотопен капитализъм в стил 19 век и схеми от Дивия запад, разиграване на пари на генерали и комсомолци, на мутри и контрабандисти. Може би това е нормално за всички държави "в преход" - не знам. Знам, че всичко това издърпа на повърхността като мръсна пяна една прослойка хора. Тези хора са обединени от една характерна черта - те нямат националност, не са граждани на определен град и нямат морални ангажименти към което и да е общество. Вярно е, че има и човешки индивиди измежду тези, но като цяло става въпрос за добре познатата ни човекоподобна раса.

В моменти на криза, (а българското и варненското общества са в дълбока криза от много време) идентичността се запазва със запазването на чувството на принадлежност към определена идея. Ако помислим за миг, ще си дадем сметка, че културни и спортни общества които определят облика на един град се създават изключително трудно. Трябва много десетилетия да минат и много пот да се пролее за да може да кажеш - "Ето това е символ на града". Много неща са се променили, но когато говориш с варненци (особенно с по-знаещите) имаш чувството, че имат самочувствие на жители на древен град. Вярно, не можем да сравняваме Варна с Рим или Константинопол, но е факт, че вече 26 века на това място поради различни причини се стичат хора от близо и далеч и стават "граждани на Варна".

Някои твърдят, че градът се развива. Може и така да е - Варна може да има един милион небостъргача и да заприлича на Ню Йорк. Ако изгубим един от най-важните си корени обаче имаме ли право да се наричаме варненци? Не е ли по-добре да сменим името на града - на Мутрабад например, или на нещо друго? В половин милионна (някои казват доста по-мнoгoлюдна), пукаща се по шевовете от Молове Варна, се оказва че няма кой да вземе имотите на Спартак. Явно няма рентабилност в "заробването" с доста голям терен в централната част на града. Много дългове имало, по законите на пазарната икономика просто нямало шанс от Спартак да стана печеливша компания.

Има един сериозен въпрос обаче - всичките ли тези хора които забогатяха (предимно по престъпен начин) в сериозни размери след 1989 мислят само за софри, червено вино и почивки на Карибите? Няма ли хора които да са били на Юнайтед - Спартак през 1983? Няма ли такива които да са чули, че в града от около 100 години винаги е имало 2 сериозни клуба? Няма ли Варненци във Варна?

Явно Спартак е някакво си АПК, ТКЗС или завод за метали, който просто трябва да закрием. Добре - нека закрием клуба на половин Варна. След като не могат да спасят една от емблемите на Варна, защо тогава обаче не закрием и общината и не изпратим занимаващите се с делата на града по живо, по здраво да живеят някъде другаде? Ако няма кой да се спре и да каже "Хей, чакайте - не можем да плюем върху историята си!", за какво са ни въобще управници? Какво общо имат с Варна те - далавери и рушвети? Ако икономически клубът не е рентабилен, кой е длъжен да спаси символът? След като клубът е в това състояние явно някой не си е свършил работата. Ако управниците на Варна са служители на някоя частна фирма може и да са ударници, но като служители на Варна са всичко друго но не и полезни.

Хубаво е и черноморци да разберат нещо много важно - това е посегателство срещу града, а не само срещу Спартак. Утре по този начин ще бъдат закрити и други организации - дали ще е филхармонично дружество или сдружение на плетачките на една кука - няма никакво значение. Алчността на "варненците" които прекрояват града ще затрие всичко това заради което се гордеем.

За жалост нямаме нови Антон Новак и братя Шкорпил. За сметка на това имаме Сульо, Пульо и новата Бай Ганьовска класа с "дебели" автомобили. Откъдето минат те, трева не никне. Питам се - ако Новак и братя Шкорпил са като светци в историята на Варна, то Вие - господа Сульо, Пульо и други "строители на нова България" - като какви ще останете?


Bobo X - Спартаклия